лаптопи и погребение
Лаптопи беше необикновено момче. До миналата гонина нямаше нищо, погребение, необикновено в него, но на единадесетия си рожден ден лаптопи разбра, че е магйосник, погребение, и то не кой да е магйосник, а магйосникът от Оз. Лаптопи обичаше погребенията, ходеше винаги, щом можеше. През зимата нямаха дърва и горяха свинска мас, за да се топлят, защото лаптопи нямаше кола, но караше трактор, погребение. Караше и кораб, самолет, катер, катерпилар, танк и самолетоносач. Брат му беше албинос, като Сила от онзи филм по Дан Браун. Лаптопи не носеше зъби, не му бяха удобни.
- Добре ли си, лаптопи, малко си блед?
- Добре съм, но май съм хванал някъде ебола, ще има погребение.
- Е, все пак мобилните телефони каза има как гръбнак, нали така? Пий си хапчетата, дете, пий ги. Погребението е близо. Притеснявам се за теб, много се притеснявам. Там всички се реят, нали знаеш, гледал си филма и си си изпил млякото, нали?
- Да, но без зърнена закуска не струва, все едно е погребение. Но аз съм лаптопи все пак. И магйосник не се пише така.
